30.11.2006 г., 22:31 ч.

Ранена 

  Поезия
778 0 3
Дори прашец невидим аз да стана ще зее в мен дълбока рана от твойта подлост и лъжа, от тъй безскрупулната ти душа. Ща страдам! Вечно в огън ще горя! Безименна ще бъда за света, ще се леят сълзи от очите ми, ще се разрушат дори мечтите ми. Ще умре и моето сърце като мечта невинна на дете. И душата и ръцете ми ще бъдат празни залъгвани с измамни думи разни. От тоя грях ще плаче и плътта ми, стахуваща се пак сама да не остане... Даже и в прашец да се превърна, дявол в погледа ти аз ще зърна...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??