Jan 22, 2009, 11:03 AM

Ранена луна 

  Poetry » Love
834 0 13
(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела.
Студена и бледа, тя гледа безмълвна
вълшебния танц на нощта.
Как мразя Луната, когато е пълна –
прилича на вещица зла.
В безсънните нощи коварно наднича
в леглото без капчица жал,
и сякаш душата си виждам да тича ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??