(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела.
Студена и бледа, тя гледа безмълвна
вълшебния танц на нощта.
Как мразя Луната, когато е пълна –
прилича на вещица зла.
В безсънните нощи коварно наднича
в леглото без капчица жал,
и сякаш душата си виждам да тича ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up