22 ene 2009, 11:03

Ранена луна 

  Poesía » De amor
838 0 13
(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела.
Студена и бледа, тя гледа безмълвна
вълшебния танц на нощта.
Как мразя Луната, когато е пълна –
прилича на вещица зла.
В безсънните нощи коварно наднича
в леглото без капчица жал,
и сякаш душата си виждам да тича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??