Отчупи от сърцето ми частица,
отвори и закрачи мълчешком,
а то простена - в миг ранена птица -
очакващо надежда крадешком.
А как жадуваше да те настигне
и да си върне липсващата част.
И гордостта коварна да надмогне,
да покори отровната и власт.
Че прошката е сила най-човешка,
която каменни стени руши.
А във живота всеки прави грешка,
но важното е да я заличи!