Feb 20, 2009, 3:03 PM
Ранената душа
Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.
Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.
Но душата плаха не плаче за раненото краче.
Душата плаче и се пита:
"Защо посягат винаги на нея?
Защо раняват крехката душа?
Каква вина ли има тя?
Душата мила, едно-едничко иска тя - да бъде просто по-щастлива"
Една душа ранена, в ъгъла стаена стои,
не плаче вече, а мълчи, мълчи и пита:
"Кога отново ще бъда наранена?"
© Ваня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сещам се само за един нецензурен виц, ама мястото му не е тук.
Предполагам, че някой се е "маскирал", ако греша, толкова по-зле.