vivy84 (Ваня)
4 19
20 февр. 2009 г., 15:03

Ранената душа 

  Поэзия » Другая
753 0 1

Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.

Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.

Но душата плаха не плаче за раненото краче.

Душата плаче и се пита:

"Защо посягат винаги на нея?

Защо раняват крехката душа?

Каква вина ли има тя?

Душата мила, едно-едничко иска тя - да бъде просто по-щастлива"

Една душа ранена, в ъгъла стаена стои,

не плаче вече, а мълчи, мълчи и пита:

"Кога отново ще бъда наранена?"

© Ваня Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам къде си била в час по биология, но сърцата нямат крака.
    Сещам се само за един нецензурен виц, ама мястото му не е тук.

    Предполагам, че някой се е "маскирал", ако греша, толкова по-зле.
Предложения
: ??:??