плющи във камината
и гради въздушни кули.
Ветровете това
вероятно са чули
и пришпорват мечтите му.
Раненият огън
бавно капе в пепелта.
Очите му рисуват
приказка от
пламнали цветя.
Подхвърлено дърво докосва
горящата му самота.
Огънят се пръсва.
Илюзиите му изчезват.
Една искряща факла
от нищото възкръсва,
за да отмъсти на ветровете.
Но в очите й
не виждам цвете.
© Люска Петрова All rights reserved.