Раненият огън

26 mar 2008, 17:45

Poesía » De amor

893 0 4

плющи във камината

и гради въздушни кули.

Ветровете това

вероятно са чули

и пришпорват мечтите му.

Раненият огън

бавно капе в пепелта.

Очите му рисуват

приказка от

пламнали цветя.

Подхвърлено дърво докосва

горящата му самота.

Огънят се пръсва.

Илюзиите му изчезват.

Една искряща факла

от нищото възкръсва,

за да отмъсти на ветровете.

Но в очите й

не виждам цвете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.