Поглеждаш ме тъжно с поглед уморен,

разбирам, че нещо тревожи те явно.

Навярно ти вяра - изгубила в мен,

приела си друг в сърцето забравно.

Каква ли бе вината ми? - не узнах,

задавах си куп въпроси постоянно,

ала вината си така и не разбрах.

Порок е това - раняваш постоянно.

Самотата - сега от нея ще пия,

ще искам да забравя твоето име

и спомена за теб от мен да изтрия,

защото право в сърцето - рани ме.

                       Златко Станоев