Поглеждаш ме тъжно с поглед уморен,
разбирам, че нещо тревожи те явно.
Навярно ти вяра - изгубила в мен,
приела си друг в сърцето забравно.
Каква ли бе вината ми? - не узнах,
задавах си куп въпроси постоянно,
ала вината си така и не разбрах.
Порок е това - раняваш постоянно.
Самотата - сега от нея ще пия,
ще искам да забравя твоето име
и спомена за теб от мен да изтрия,
защото право в сърцето - рани ме.
Златко Станоев
© Златко Станоев Всички права запазени