Рани от обич.
Рани от злоба.
Ранени хора -
без война, улучени скитат.
Времето спряло на лунна пътека,
изчаква сърцето дъх да поеме.
Качило на стремето вятъра,
бурята чака отново слънцето
да изгрее . Нужно е време и пак
ще поеме. Нагоре.
Зараснала раната пак ще запее,
от нова обич съкрушена ще
разцъфне като майска роза. Красива.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Поздравявам те за надеждата, която се ражда след бурите и оптимизма ти!
Така трябва да бъде! Хубав ден!