6 feb 2015, 7:38

Рани 

  Poesía
294 0 1

Рани от обич.

Рани от злоба.

Ранени хора -

без война, улучени скитат.

Времето спряло на лунна пътека,

изчаква сърцето дъх да поеме.

Качило на стремето вятъра,

бурята чака отново слънцето

да изгрее . Нужно е време и пак

ще поеме. Нагоре.

Зараснала раната пак ще запее,

от нова обич съкрушена ще

разцъфне като майска роза. Красива.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, Васе - рани, рани, много рани. Най-вече рани от хора - с вина, без вина, познати, непознати...А къде са усмивките, добрите думи и т.н.
    Поздравявам те за надеждата, която се ражда след бурите и оптимизма ти!
    Така трябва да бъде! Хубав ден!
Propuestas
: ??:??