нмг (Надежда Маринова )
245 2094
Oct 14, 2012, 11:41 PM

Ранимост 

  Poetry » Love
971 1 6




РАНИМОСТ

Дъхът ти се влива в косите ми, 
моят - във твоите пръсти. 
И сякаш не смея да дишам 
точно в твое присъствие. 


С едва доловимо докосване 
ме разпиляваш на атоми. 
И във очите си носиш 
мечта за несбъднато лято. 

Къде остана мечтата ни? 
Дали и в мене я има!?
Ще дойде ли с някое лято... 
Дъхът ти ме търси. Ранимост. 




© Надежда Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??