нмг (Надежда Маринова )
245 2094
Oct 14, 2012, 11:41 PM

Ранимост 

  Poetry » Love
1006 1 6
РАНИМОСТ
Дъхът ти се влива в косите ми,
моят - във твоите пръсти.
И сякаш не смея да дишам
точно в твое присъствие.
С едва доловимо докосване
ме разпиляваш на атоми.
И във очите си носиш
мечта за несбъднато лято.
Къде остана мечтата ни?
Дали и в мене я има!?
Ще дойде ли с някое лято... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??