нмг (Надежда Маринова )
245 2094
14 oct 2012, 23:41

Ранимост 

  Poesía » De amor
1005 1 6
РАНИМОСТ
Дъхът ти се влива в косите ми,
моят - във твоите пръсти.
И сякаш не смея да дишам
точно в твое присъствие.
С едва доловимо докосване
ме разпиляваш на атоми.
И във очите си носиш
мечта за несбъднато лято.
Къде остана мечтата ни?
Дали и в мене я има!?
Ще дойде ли с някое лято... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??