Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх,
мислех, че ще спре да боли...
тогава Луната се строполи
във калта
и сребристия пясък,
където мълчанието означаваше Любов,
но ти не чуваше
тишината... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up