О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир?
Пленена от прегръдките му свежи,
потъвам в синия му океан безспир...
Блуждая и се разтварям в него,
изгубвам се в безкрая...
По сините му пътища летя, мечтая,
че нейде там, на някой кръстопът
ще срещна топли нечии очи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up