О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир?
Пленена от прегръдките му свежи,
потъвам в синия му океан безспир...
Блуждая и се разтварям в него,
изгубвам се в безкрая...
По сините му пътища летя, мечтая,
че нейде там, на някой кръстопът
ще срещна топли нечии очи, ...