Рапсодия в синьо

30 дек. 2018 г., 18:18

Поэзия » Пейзажная

706 0 5

О, моя синьо синя, небесна синева,

защо пленяваш всякога тъй често

моята объркана душа?

Защо ме постоянно мами

дълбокия ти звезден мир?

Пленена от прегръдките му свежи,

потъвам в синия му океан безспир...

Блуждая и се разтварям в него,

изгубвам се в безкрая...

По сините му пътища летя, мечтая,

че нейде там, на някой кръстопът

ще срещна топли нечии очи,

които в моя поглед

за почивка ще се спрат.

О, моя слънчева и чиста, безкрайна далнина,

кажи кой път през пороя звезден

аз да избера? Искам

моята звезда да срещна,

да ми разкаже със кого

и радости, и болки тя дели.

Дали е облаче пернато,

разтворило се в бисерните й очи,

та винаги от щастие и обич,

душата й пламти, лети!...

О, моя дълбока и звездна космическа дълбина,

докога ще мамиш с вятъра

тази моя струна душа?

Боже! Подари ми време

да раздавам щедро обичта си

на моята синьо-синя, безбрежна синева!

palenka (П Антонова)

2019-07-18T10:21:42+03:00

Току що прочетох и някои други, всичките ми харесват!
Тогава нещо ново?!
pavka44 (Павлина Иванова)

2019-07-18T10:17:00+03:00

Благодаря много, Пепи! Стимулираш ме...
palenka (П Антонова)

2019-03-07T13:27:30+02:00

като приказка се леят думите, ефирни и красиви! бр!
pavka44 (Павлина Иванова)

2019-03-07T12:22:33+02:00

Толкова отдавна чаках отзив...Загубила бях вяра във възможностите си...Много, много Ви благодаря! Вече зная, че един творец мисли като мен...
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-03-05T18:54:52+02:00

Харесва ми твоя полет на мисълта в безбрежните дълбини на космоса и звездите!
Моите поздравления!