Отрекох те време,
като пияна мушица,
промуших се през теб,
нали пияните имат късмет …
Събудих се в мисъл,
тя водеше нанякъде
духът ми от думи сащисан,
а иначе бродяга в делата …
Така убедена в чуждата правда,
сякаш повела ме беше съдбата,
към коловоз, или впряг или нещо такова,
а жаждата ме целуваше в устата, ...