valia1771 (Ивон)
371 11630
Oct 18, 2009, 1:05 PM

Равносметка 

  Poetry » Phylosophy
543 0 4

Съблечи си душата,

остани по сърцето

и топлите думи кажи.

Кратък е нашият път към небето,

дълги са само мечтите ни.

Малкото щастие

много го чакахме,

после всеки на някъде сви.

Болка сподавена,

вик след причастие

и тъжни, и слепи очи.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно силно!
  • Когато човек остане по едно разсъблечено сърце - може би става физически по-уязвим, но затова пък достига до оня духовен апогей, който го превръща в светлина и доброта. Поздравления за тези стихове!
  • Малкото щастие много често е близо до нас,само на една ръка разстояние,
    пропускаме го за да гоним нещо което не можим да имаме!
    Духовна любов, приятелство, хармония, това е щастието и ако го познаем ще го имаме за много дълго! Това е равносметката!
  • Отново светлината в тях ще заблести...гаранция/Прегръщам те.
Random works
: ??:??