Равносметка

Jul 26, 2011, 11:55 PM

Poetry » Other

413 0 3

Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака,
мечтана моя свобода.
Къде да идем, кой ни чака?...
Било е всичко в младостта.
След пролет, лято - иде есен,
след младост, зрелост - старостта.
Това си е закон естествен -
да падат жълтите листа... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Равносметка

Want to read more?

Random works