slava82 (Славка Любенова)
207 2
26 июл. 2011 г., 23:55

Равносметка 

  Поэзия » Другая
391 0 3

 

Сега за никъде не бързам,

ти, време, мое си сега.

Човек не е докрай обвързан,

предел си има възрастта.

 

Стоим сега със тебе в мрака,

мечтана моя свобода.

Къде да идем, кой ни чака?...

Било е всичко в младостта.

 

След пролет, лято - иде есен,

след младост, зрелост - старостта.

Това си е закон естествен -

да падат жълтите листа...

 

За теб какво да кажа, време,

останало сега зад мен?!

Нелеко беше мойто бреме.

Неравен - пътят извървян.

 

© Славка Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??