Не са ми нужни къщи и палати,
за чужди вещи нивга не ламтя,
не присвоявам нечии облаги,
за грешките все себе си виня.
Ръце протягам щом ми ги поискат,
не търся благодарност за това,
потребност ли е, глупост ли е детска,
дарявам помощ, щом го аз реша.
Приятелите нивга не забравям,
за близките отдавам и душа,
предателствата бързо подминавам,
да бъда техен съдник, не държа. ...