22 авг. 2016 г., 17:04  

Равносметка 

  Поэзия » Философская
5.0 / 8
488 0 5
Не са ми нужни къщи и палати,
за чужди вещи нивга не ламтя,
не присвоявам нечии облаги,
за грешките все себе си виня.
Ръце протягам щом ми ги поискат,
не търся благодарност за това,
потребност ли е, глупост ли е детска,
дарявам помощ, щом го аз реша.
Приятелите нивга не забравям,
за близките отдавам и душа,
предателствата бързо подминавам,
да бъда техен съдник, не държа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »