Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.
Днес: Сълзите от очите ще избърша,
ще залича браздите от студа.
По - добре да бъда "утре",
отколкото да кажа "бях".
Утре: Крилата от прозореца ще взема,
ще поема риска да умра,
по-добре секунда в небето,
отколкото в отломките сама.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up