17.03.2005 г., 16:37 ч.

Равносметка 

  Поезия
1238 0 4
Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.

Днес: Сълзите от очите ще избърша,
ще залича браздите от студа.
По - добре да бъда "утре",
отколкото да кажа "бях".

Утре: Крилата от прозореца ще взема,
ще поема риска да умра,
по-добре секунда в небето,
отколкото в отломките сама.

© Светла Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво браво от мен 6
  • Благодаря, че сте си направили труда да дадете своя коментар.
  • О да наистина много ми харесва.Особенно втория и третия коплет.Успява да вдъхне надежда у хората и точно това го прави толкова невероятно.Много е добро!!!
  • Напомними за някого! Много ми хареса
Предложения
: ??:??