Senni (Силвия)
162 1968
Feb 19, 2008, 4:49 PM

Равносметка 

  Poetry » Phylosophy
688 0 15

На себе си разчитам уморена,

от обичта себична съм пленена,

от теб оплетена съм в здрача,

забрави ли в какво превръща се палача?

 

 

Откъсваш ме преди да съм узряла,

отмиваш ме... изтриваш прималяла

душата ми, от нишки изтъкана,

промяната е нашата размяна.

 

 

И сетивата сякаш бавно занемяват,

прилягат ми и тайно ме заставят

да бъда образно смирена и смълчана,

да бъда знак... а не да бъда рана.

 

 

Различна, аз от теб и себе си избягах,

със скришни мисли аз безбожно те наказах,

изтръгнах те от прага на сърцето,

рапръснах прах след теб в небитието.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??