Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях,
измръзнал, гладен скитник е сърцето.
Доброто все за някого е грях,
а прошката - разлайване на псета.
Свирепа пустош, вместо чакан дар,
с усмивка зла поднесе ми съдбата -
ирония на алчен господар,
платил за робски труд с фалшиво злато. ...