17 дек. 2009 г., 16:08

Равносметка 

  Поэзия
1038 1 13
Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях,
измръзнал, гладен скитник е сърцето.
Доброто все за някого е грях,
а прошката - разлайване на псета.
Свирепа пустош, вместо чакан дар,
с усмивка зла поднесе ми съдбата -
ирония на алчен господар,
платил за робски труд с фалшиво злато. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Все права защищены

Предложения
: ??:??