Все по-остро се взират очите ми
в овехтелите стенни часовници.
Неотмерващи прашно минутите,
на задъхано-болните делници...
Все по-рано се стъмва в зениците,
напоени със мирис на нямане.
И кънтят булевардно плесниците
след поредното мнимо отдаване...
Все по-тъмно рисуват сълзите ми
по палитра откъслечни спомени,
избродирали тихо следите ми
в тротоарно издъхнали корени... ...