7 ene 2009, 13:43

Равносметка 

  Poesía » Otra
1442 0 31
 

Все по-остро се взират очите ми

в овехтелите стенни часовници.

Неотмерващи прашно минутите,

на задъхано-болните делници...

 

Все по-рано се стъмва в зениците,

напоени със мирис на нямане.

И кънтят булевардно плесниците

след поредното мнимо отдаване...

 

Все по-тъмно рисуват сълзите ми

по палитра откъслечни спомени,

избродирали тихо следите ми

в тротоарно издъхнали корени...

 

Все по-тъжно припяват паветата

в ням синхрон с окуцелите пътища.

И потъват в смеха на моретата,

оглушели бетонни пристанища.

                                  

Все по-трудна е глътката - дишане,

след последната доза безсилие.

По спиралното кърваво тичане

в безтегловност е всяко усилие...

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??