Разбирам късно

Jul 29, 2018, 1:05 AM

Poetry » Other

433 3 8

Гордостта ми ранена повяхва,
начумерена* стара мома.
Без да зная животът ме яхва,
неусетно ми слага юзда.
Задомена в чуждо гнездо,
кука моята мъка проклета.
Много късно разбирам едно,
няма Седма Земя, ни Десета!
Няма рицари, няма доспехи,
път осеян с рози, цветя!
Може би само царят без дрехи
още чака шивачи в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* - начумерен - намръщен, навъсен.

Разбирам късно

Want to read more?

Random works