Разбирам късно

29 jul 2018, 1:05

Poesía » Otra

434 3 8

Гордостта ми ранена повяхва,
начумерена* стара мома.
Без да зная животът ме яхва,
неусетно ми слага юзда.
Задомена в чуждо гнездо,
кука моята мъка проклета.
Много късно разбирам едно,
няма Седма Земя, ни Десета!
Няма рицари, няма доспехи,
път осеян с рози, цветя!
Може би само царят без дрехи
още чака шивачи в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* - начумерен - намръщен, навъсен.

Разбирам късно

Искате да прочетете повече?

Propuestas