Jun 21, 2019, 8:55 AM

Разбита 

  Poetry » Love
516 0 0

На парчета ти разби ме

И надеждата сломи ме.

Вярно, виновна съм си аз

Щом на теб повярвах в онзи час.

Не отричам, че боли ме

О сърце мое, в пламък ти обви ме.

Страх в мен не остана, откакто си тръгна

Вече старая се нов човек да бъда и от всичко да се изтръгна.

Пламък надежда последна в мен ти остави

И накара ме да повярвам в думи вяли.

Не вярвам веч никому, урок в мен ти роди.

И не вярваш, но пред теб нов човек стои.

Думи хиляди написа

И с тъга ме ориса.

Постъпи ти с мен несправедливо

И странно, но дали ти е горчиво?

Мойте думи дано запалят в теб искра

Искра за нови правила.

Душата можеш да раниш

Но човека не можеш да промениш.

Вярвам, това урок е, о мило момче

Подигра ти се с мен и това не ме влече.

Край с твоите игрички

И върви да хванеш нови птички

Които може да ти пристанат

И до края на живота си да съжаляват!

 

 

 

 

 

© Рамона Паскалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??