На парчета ти разби ме
И надеждата сломи ме.
Вярно, виновна съм си аз
Щом на теб повярвах в онзи час.
Не отричам, че боли ме
О сърце мое, в пламък ти обви ме.
Страх в мен не остана, откакто си тръгна
Вече старая се нов човек да бъда и от всичко да се изтръгна.
Пламък надежда последна в мен ти остави
И накара ме да повярвам в думи вяли.
Не вярвам веч никому, урок в мен ти роди.
И не вярваш, но пред теб нов човек стои.
Думи хиляди написа
И с тъга ме ориса.
Постъпи ти с мен несправедливо
И странно, но дали ти е горчиво?
Мойте думи дано запалят в теб искра
Искра за нови правила.
Душата можеш да раниш
Но човека не можеш да промениш.
Вярвам, това урок е, о мило момче
Подигра ти се с мен и това не ме влече.
Край с твоите игрички
И върви да хванеш нови птички
Които може да ти пристанат
И до края на живота си да съжаляват!
© Рамона Паскалева Всички права запазени