Разбуждане

Oct 23, 2010, 11:39 AM

Poetry » White poetry

673 0 8

Сънят разтърква си очите,
за да прогледне.
През ситото си мислите
прашинките събират,
за да омесят хляба си.
Нощта отдръпва се, но тихо,
много тихо
от своята постеля топла,
за да навлезе утро светло
с лъчи през небосвода.
Зората - свята е, като софрата.
Червена, златокоса и усмихната. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Разбуждане

Want to read more?

Random works