Разбуждане

23.10.2010 г., 11:39 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 / 7

661 0 8

Сънят разтърква си очите,
за да прогледне.
През ситото си мислите
прашинките събират,
за да омесят хляба си.
Нощта отдръпва се, но тихо,
много тихо
от своята постеля топла,
за да навлезе утро светло
с лъчи през небосвода.
Зората - свята е, като софрата.
Червена, златокоса и усмихната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Есенна
Последният поет

Беше мъртво вълнение днес. Уж е суша, а мъртво вълнение. Още нямам за себе си вест. Уж съм аз, но съ...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
Беляза ме с любов

Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...

Още произведения »