Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23.10.2010 г., 11:39 ч.

Разбуждане 

  Поезия » Бели стихове
591 0 8

Сънят разтърква си очите,

за да прогледне.

През ситото си мислите

прашинките събират,

за да омесят хляба си.

Нощта отдръпва се, но тихо,

много тихо

от своята постеля топла,

за да навлезе утро светло

с лъчи през небосвода.

Зората  - свята е, като софрата.

Червена, златокоса и усмихната.

Денят закусва по стъклата,

със капчици роса и слънце грейва...

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??