Като росата идвам, сбъркала и ден, и час,
и не приела смяна на сезоните -
да, въображение ще кажете - от мен за вас!
Като езеро над трепетно-размътени поляни
или ветрен полъх върху морска шир
с разпиляни глухарчета - в градини
и едва чути гласове - от небесен мир...
По пътеки криволичили - доловими!
Кой ли си няма тайни стремежи !
Да разтърсва коси и очи да разтваря,
да споделя смях и любовни нощи,
а лица ни да грейват чаровни... ...