тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
30.03.2008 г., 13:08 ч.

"Разбулване" 

  Поезия » Философска
505 0 8
Като росата идвам, сбъркала и ден, и час,
и не приела смяна на сезоните -
да, въображение ще кажете - от мен за вас!
Като езеро над трепетно-размътени поляни
или ветрен полъх върху морска шир
с разпиляни глухарчета - в градини
и едва чути гласове - от небесен мир...
По пътеки криволичили - доловими!
Кой ли си няма тайни стремежи !
Да разтърсва коси и очи да разтваря,
да споделя смях и любовни нощи,
а лица ни  да грейват чаровни...
И запърхват мигли с натежали клепачи,
пръсват хиляди търпеливи желания...
Ех, сънища - запълнили мечтите
и кораби - заплавали с озарения...
... Ще изкривя пространство и време,
да съвпаднат всички мечти безсилни,
а истината за смърт - ще потуля - о, бреме,
с глас ще "пронижа" Слънцето немилостно...


© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??