Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност,
а човешката болка е камък, камшик и хомот,
но зарасне ли раната, белегът става прекрасен...
Да се вдигнеш над ръста си! Ето, това е живот!
Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила.
Свободата е ключ, а ключът – мисълта без окови,
Имаш всички посоки, една от сърце пожелай. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up