Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност,
а човешката болка е камък, камшик и хомот,
но зарасне ли раната, белегът става прекрасен...
Да се вдигнеш над ръста си! Ето, това е живот!
Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила.
Свободата е ключ, а ключът – мисълта без окови,
Имаш всички посоки, една от сърце пожелай. ...