rudin (Иван Христов)
858 1444
Apr 6, 2012, 11:44 PM

Раздаване 

  Poetry » Phylosophy
531 0 4

Веднъж ли спираха до мене,

веднъж ли плачещи тешах?

Отиваха си утешени,

от раните им аз кървях.

 

Под облаците превалява,

но после грейва слънчев ден,

а болката у мен остава

и все си нося кръста с мен.

 

Така минават дни, години...

Аз чувствата си в стих излях.

Остават те! – неизлечими

и чисти като ранен сняг.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??