Раздаване

6 апр. 2012 г., 23:44

Поэзия » Философская

568 0 4

Веднъж ли спираха до мене,
веднъж ли плачещи тешах?
Отиваха си утешени,
от раните им аз кървях.
Под облаците превалява,
но после грейва слънчев ден,
а болката у мен остава
и все си нося кръста с мен.
Така минават дни, години...
Аз чувствата си в стих излях.
Остават те! – неизлечими
и чисти като ранен сняг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Раздаване

Искате да прочетете повече?

Предложения