lea (Лилия)
19 38
Feb 21, 2007, 8:48 AM

Разделени 

  Poetry
734 0 9
Не подвеждай вечер цигуларя
нощта да трови с пясъчни надежди.
Лъкът му скъсай с пръсти нежни,
та дори греха да те изгаря.

И когато изгревът отвори
широко горе бялата си порта,
и бръмне на рояците акорда -
скрий в очи брезите белокори.

Разстели на припек тишината,
ридала дълго в кротката ти стая -
аз искам в нея тебе да позная!
Тишината може всичко да изстрада...

© Лилия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??