21.02.2007 г., 8:48 ч.

Разделени 

  Поезия
740 0 9
Не подвеждай вечер цигуларя
нощта да трови с пясъчни надежди.
Лъкът му скъсай с пръсти нежни,
та дори греха да те изгаря.

И когато изгревът отвори
широко горе бялата си порта,
и бръмне на рояците акорда -
скрий в очи брезите белокори.

Разстели на припек тишината,
ридала дълго в кротката ти стая -
аз искам в нея тебе да позная!
Тишината може всичко да изстрада...

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??