Feb 26, 2007, 8:46 AM

Разделени 

  Poetry
995 0 1
Две души сме с теб родени,
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.

Варвяхме през поля зелени
и тичахме и смяхме се на глас,
и плакахме във часове вечерни,
ръцете не изпускахме си ний за час.

Една студена и пронизваща вълна
се спусна над нашата зора,
лъчите, които нас огряли бяха
изведнъж, тъй в нищото се разпиляха.

И раздялата ни нас сломи,
че чак животът ни се замъгли.
Всичко свърши - някой нас ни раздели
аз мъртъв съм, а вечно жива ще си ти!

                             14.08.2006

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??