26 февр. 2007 г., 08:46

Разделени 

  Поэзия
964 0 1
Две души сме с теб родени,
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.

Варвяхме през поля зелени
и тичахме и смяхме се на глас,
и плакахме във часове вечерни,
ръцете не изпускахме си ний за час.

Една студена и пронизваща вълна
се спусна над нашата зора,
лъчите, които нас огряли бяха
изведнъж, тъй в нищото се разпиляха.

И раздялата ни нас сломи,
че чак животът ни се замъгли.
Всичко свърши - някой нас ни раздели
аз мъртъв съм, а вечно жива ще си ти!

                             14.08.2006

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??