Sep 19, 2009, 12:01 PM

Раздвоен 

  Poetry » Love
547 0 1

За  миг умряха нашите мечти,

при нея щом отиде ти...

Не се запита как се чувствам.

Изобщо стана ли ти гузно? 

Колко пъти се разделяхме

и връщахме един при друг!

Колко много се измъчвахме

и си правихме напук!

Обичаш ме, какво тогава с нея правиш?

Обичаш я, или опитваш се да ме забравиш?

Колко време беше раздвоен

ту със нея, ту със мен.

Със две жени игра си ти

и моето, и нейното сърце разби...

Щом тя може да прости,

щастие ви пожелавам,

но при мен не се эавръщай,

когато тя те изостави!!!

Трудно ти е да повярваш,

но този път това е края,

дълбоко в себе си аз зная,

че ще спра да те желая!!!

© Мартина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??