За миг умряха нашите мечти,
при нея щом отиде ти...
Не се запита как се чувствам.
Изобщо стана ли ти гузно?
Колко пъти се разделяхме
и връщахме един при друг!
Колко много се измъчвахме
и си правихме напук!
Обичаш ме, какво тогава с нея правиш?
Обичаш я, или опитваш се да ме забравиш?
Колко време беше раздвоен
ту със нея, ту със мен.
Със две жени игра си ти
и моето, и нейното сърце разби...
Щом тя може да прости,
щастие ви пожелавам,
но при мен не се эавръщай,
когато тя те изостави!!!
Трудно ти е да повярваш,
но този път това е края,
дълбоко в себе си аз зная,
че ще спра да те желая!!!
© Мартина Всички права запазени