Aug 17, 2010, 7:36 PM

Раздвоение 

  Poetry » Love
668 0 0
Виждам сълза да размазва грима по лицето,
да проектира в нощта твоето дълго отсъствие.
Това лице не е мое, просто на заем го взех -
моето вече го няма, не помня къде го изгубих.
Огледалото с крива гримаса, разтегната,
нахално ухажва образа нов,
тъгата танцува сама, раздвоена,
че в другата мен не открива и капка любов.
Ще се срещнем случайно до гримьорната прашна,
огледалото тройно ще се спука от смях,
само то е наясно с тази истина страшна -
чужди устни до твоите топли допрях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??