Виждам сълза да размазва грима по лицето,

да проектира в нощта твоето дълго отсъствие.

Това лице не е мое, просто на заем го взех -

моето вече го няма, не помня къде го изгубих.

Огледалото с крива гримаса, разтегната,

нахално ухажва образа нов,

тъгата танцува сама, раздвоена,

че в другата мен не открива и капка любов.

Ще се срещнем случайно до гримьорната прашна,

огледалото тройно ще се спука от смях,

само то е наясно с тази истина страшна -

чужди устни до твоите топли допрях.